Обратно към урока

Литература · 6 клас · Човекът и природата

Иван Вазов, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Име: Клас: Дата:

  1. В коя стихосбирка е „Отечество любезно, как хубаво си ти!“?

    • А) „Епопея на забравените“
    • Б) „Поля и гори“
    • В) „Под игото“
    • Г) „Гусла“
  2. Какво е заглавието „Отечество любезно, как хубаво си ти!“?

    • А) обръщение и възклицание
    • Б) риторичен въпрос
    • В) сравнение
    • Г) басня
  3. През коя година е издадена стихосбирката „Поля и гори“?

    • А) 1878
    • Б) 1884
    • В) 1894
    • Г) 1904
  4. Какви картини рисува поетът?

    • А) морски бури и пустини
    • Б) весели долини и планини гиганти
    • В) градски улици и фабрики
    • Г) снежни полета и ледници
  5. Какво е основното чувство в стихотворението?

    • А) страх от природата
    • Б) скука
    • В) възхищение и любов към родината
    • Г) завист към чужденците
  6. В кой град е роден Иван Вазов?

    • А) Сопот
    • Б) Калофер
    • В) Копривщица
    • Г) Пловдив
  7. Как наричат Иван Вазов в българската литература?

    • А) бащата на българския театър
    • Б) поетът на чуждите земи
    • В) първият български хуморист
    • Г) патриарх на българската литература
  8. Какви са тоновете и настроението в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“?

    • А) мрачни и тъжни
    • Б) светли и радостни
    • В) иронични и подигравателни
    • Г) тревожни и страшни
  9. Кое художествено средство преобладава в описанието на родната природа?

    • А) диалог
    • Б) ирония
    • В) епитети
    • Г) риторични въпроси
  10. С какво се различава настроението в стихотворението на Вазов от това в „Хубава си, моя горо“?

    • А) При Вазов е радостно, а при Каравелов е тъжно.
    • Б) И двете са еднакво тъжни.
    • В) При Вазов е тъжно, а при Каравелов е радостно.
    • Г) И двете са хумористични.
  11. Какво е епитетът?

    • А) повторение на звук
    • Б) сравнение с „като“
    • В) преувеличение
    • Г) художествено определение
  12. Кое словосъчетание съдържа епитет?

    • А) вековна гора
    • Б) гората пее
    • В) като море
    • Г) до гората
  13. Как се нарича художественото средство, което преувеличава признак или действие?

    • А) епитет
    • Б) сравнение
    • В) олицетворение
    • Г) хипербола
  14. С какъв знак завършва заглавието „Отечество любезно, как хубаво си ти!“?

    • А) точка
    • Б) въпросителен знак
    • В) удивителен знак
    • Г) многоточие
  15. Кои думи в заглавието са обръщение към родината?

    • А) как хубаво
    • Б) Отечество любезно
    • В) си ти
    • Г) хубаво си

Отговори

Иван Вазов, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

  1. 1. Б) „Поля и гори“ Стихотворението е от стихосбирката „Поля и гори“ (1884).
  2. 2. А) обръщение и възклицание Поетът се обръща към родината и възкликва с възхищение.
  3. 3. Б) 1884 „Поля и гори“ излиза през 1884 г.
  4. 4. Б) весели долини и планини гиганти Поетът изброява разнообразни и красиви български пейзажи.
  5. 5. В) възхищение и любов към родината Възклицанията изразяват възторга на поета от красотата на отечеството.
  6. 6. А) Сопот Иван Вазов е роден през 1850 г. в Сопот.
  7. 7. Г) патриарх на българската литература Заради огромното му творчество и значение Вазов е наречен патриарх на българската литература.
  8. 8. Б) светли и радостни Поетът се радва на красотата на родината, затова картините са светли и ведри.
  9. 9. В) епитети Поетът рисува природата с много художествени определения (епитети).
  10. 10. А) При Вазов е радостно, а при Каравелов е тъжно. Вазов се възхищава радостно на родината, а Каравелов съчетава красотата на гората с мъката на човека.
  11. 11. Г) художествено определение Епитетът е образно определение: „весели долини“.
  12. 12. А) вековна гора „Вековна“ е художествено определение на гората.
  13. 13. Г) хипербола Хиперболата преувеличава, например „планини до небето“.
  14. 14. В) удивителен знак Заглавието е възклицание, затова завършва с удивителен знак.
  15. 15. Б) Отечество любезно „Отечество любезно“ назовава родината, към която се обръща поетът.

Игрален час · игри и работни листове по програмата на МОН