Обратно към урока

Литература · 7 клас · Човекът в обществото (норми, ценности и конфликти)

Пейо Яворов, „Заточеници“

Име: Клас: Дата:

  1. Кой е авторът на стихотворението „Заточеници“?

    • А) Пейо Яворов
    • Б) Пенчо Славейков
    • В) Христо Ботев
    • Г) Иван Вазов
  2. Как пътуват заточениците?

    • А) с влак
    • Б) пеша през Балкана
    • В) с кораб по море
    • Г) с каруци
  3. По кое време на деня е картината в началото на стихотворението?

    • А) призори
    • Б) при залез слънце
    • В) по пладне
    • Г) в полунощ
  4. С какви думи завършва стихотворението?

    • А) „Помни Странджата!“
    • Б) „Всички на оръжие!“
    • В) „Не плачи, майко, не тъжи“
    • Г) „Прощавай, роден край!“
  5. Накъде са отведени заточениците, за които пише Яворов?

    • А) в Сибир
    • Б) в Мала Азия
    • В) в Америка
    • Г) в Румъния
  6. Какво настроение преобладава в „Заточеници“?

    • А) радост и веселие
    • Б) тъга и скръб по родината
    • В) гняв и омраза
    • Г) спокойствие и безгрижие
  7. Какво означава думата „заточеник“?

    • А) човек, който пътува за удоволствие
    • Б) човек, насилствено изпратен далеч от родината
    • В) моряк на кораб
    • Г) търговец в чужбина
  8. В кое освободително движение участва Пейо Яворов?

    • А) в Априлското въстание
    • Б) в Съединението
    • В) в Руско-турската война
    • Г) в македоно-одринското
  9. Какво символизира залезът в стихотворението?

    • А) раздялата и угасващата надежда
    • Б) началото на нов живот
    • В) празничната радост
    • Г) богатата реколта
  10. Каква историческа съдба стои зад образа на заточениците?

    • А) съдбата на българите, тръгнали на гурбет
    • Б) съдбата на пленени войници от Първата световна война
    • В) съдбата на българските борци, изпратени от османската власт в изгнание
    • Г) съдбата на моряци, загубили кораба си
  11. Какво оставят зад себе си заточениците?

    • А) своите врагове
    • Б) чужда земя
    • В) пустинята
    • Г) родния край
  12. Какво е стихът „Прощавай, роден край!“ по своята форма?

    • А) обръщение
    • Б) въпрос
    • В) описание
    • Г) разказ
  13. Коя власт изпраща борците в заточение?

    • А) руската
    • Б) османската
    • В) австрийската
    • Г) българската
  14. Към коя част от лириката на Яворов спада стихотворението?

    • А) любовната
    • Б) философската
    • В) гражданската
    • Г) детската
  15. Какъв мотив свързва „Заточеници“ и „На прощаване“ на Ботев?

    • А) любовта към природата
    • Б) радостта от победата
    • В) пътуването за забавление
    • Г) раздялата с родното

Отговори

Пейо Яворов, „Заточеници“

  1. 1. А) Пейо Яворов Яворов пише стихотворението в началото на XX в.
  2. 2. В) с кораб по море Корабът ги отвежда далеч от родината.
  3. 3. Б) при залез слънце Залезът и настъпващият мрак подсилват тъгата на раздялата.
  4. 4. Г) „Прощавай, роден край!“ Финалът е тъжно сбогуване с родината.
  5. 5. Б) в Мала Азия Поводът са български революционери от Македония, заточени от османските власти в Мала Азия.
  6. 6. Б) тъга и скръб по родината Стихотворението изразява болката от раздялата с родния край.
  7. 7. Б) човек, насилствено изпратен далеч от родината Заточението е наказание с принудително изселване.
  8. 8. Г) в македоно-одринското Яворов е деец на македоно-одринското революционно движение.
  9. 9. А) раздялата и угасващата надежда Залязващото слънце съответства на тъжната раздяла с родината.
  10. 10. В) съдбата на българските борци, изпратени от османската власт в изгнание Стихотворението е посветено на борците за свобода, отведени в изгнание.
  11. 11. Г) родния край Заточениците напускат родината и се сбогуват с нея.
  12. 12. А) обръщение Заточениците се обръщат към родния край като към жив събеседник.
  13. 13. Б) османската власт Борците за освобождение са заточени от османската власт.
  14. 14. В) гражданска лирика Темата за съдбата на борците и родината е гражданска.
  15. 15. Г) раздялата с родното И в двете творби героите се сбогуват с дома и родината заради борбата.

Игрален час · игри и работни листове по програмата на МОН