Обратно към урока

Философия · 10 клас · Правила и грешки в аргументацията

Индукция

Име: Клас: Дата:

  1. Как се нарича индукцията, при която са разгледани всички случаи от даден клас?

    • А) Непълна
    • Б) Пълна
    • В) Аналогия
    • Г) Дедукция
  2. Какво е заключението при непълната индукция?

    • А) Сигурно
    • Б) Винаги неистинно
    • В) Вероятно
    • Г) Безсмислено
  3. Как се нарича грешката, когато обобщаваме от твърде малко случаи?

    • А) Порочен кръг
    • Б) Подмяна на тезата
    • В) Учетворяване на термините
    • Г) Прибързано обобщение
  4. Кой философ поставя проблема за индукцията: как да оправдаем извода от наблюдаваното към ненаблюдаваното?

    • А) Дейвид Хюм
    • Б) Платон
    • В) Тома Аквински
    • Г) Епикур
  5. Кой автор формулира методите на сходството, разликата, остатъците и съпътстващите изменения?

    • А) Рене Декарт
    • Б) Имануел Кант
    • В) Джон Стюарт Мил
    • Г) Джордж Бъркли
  6. Какво представлява индукцията?

    • А) Извод от общото към частното
    • Б) Извод от отделни случаи към общо заключение
    • В) Разкриване на значението на дума
    • Г) Отхвърляне на теза
  7. „В понеделник, вторник и сряда валя; значи и в четвъртък ще вали.“ Какъв е този извод?

    • А) Сигурен дедуктивен
    • Б) Индуктивен и само вероятен
    • В) Дефиниция
    • Г) Дилема
  8. Кой пример показва, че непълната индукция може да греши?

    • А) Сборът от ъглите на триъгълника
    • Б) Таблицата за умножение
    • В) Черните лебеди в Австралия
    • Г) Определението на квадрат
  9. Как се нарича грешката „след това, следователно поради това“?

    • А) „ad hominem“
    • Б) „petitio principii“
    • В) „ignoratio elenchi“
    • Г) „post hoc ergo propter hoc“
  10. Два случая се различават само по едно обстоятелство и явлението се появява само в единия. Кой метод на Мил прилагаме?

    • А) Метода на сходството
    • Б) Метода на разликата
    • В) Метода на остатъците
    • Г) Метода на съпътстващите изменения
  11. Кое прави едно индуктивно обобщение по-надеждно?

    • А) Един ярък пример
    • Б) Мнението на мнозинството
    • В) Повече и разнообразни случаи
    • Г) По-дълъг текст
  12. Кой метод на Мил търси общото обстоятелство във всички случаи, в които се появява явлението?

    • А) Метод на разликата
    • Б) Метод на сходството
    • В) Метод на остатъците
    • Г) Метод на изключенията
  13. Кой метод на Мил следи как едно явление се променя заедно с друго?

    • А) Сходството
    • Б) Остатъците
    • В) Разликата
    • Г) Съпътстващите изменения
  14. Кой метод на Мил приписва необяснената част на явлението на останалата, още неизвестна причина?

    • А) Методът на остатъците
    • Б) Методът на сходството
    • В) Методът на разликата
    • Г) Пълната индукция
  15. На какво почива според Хюм очакването бъдещето да прилича на миналото?

    • А) На дедукция
    • Б) На откровение
    • В) На навик
    • Г) На дефиниции

Отговори

Индукция

  1. 1. Б) Пълна индукция Пълната индукция е възможна само при краен и обозрим клас.
  2. 2. В) Вероятно Следващият случай може да се окаже различен от наблюдаваните.
  3. 3. Г) Прибързано обобщение Например „Срещнах двама груби хора от този град, значи всички там са груби“.
  4. 4. А) Дейвид Хюм Хюм смята, че очакваме бъдещето да прилича на миналото по навик, а не по логическа необходимост.
  5. 5. В) Джон Стюарт Мил Мил ги описва в „Система на логиката“ като методи за откриване на причинни връзки.
  6. 6. Б) Извод от отделни случаи към общо заключение Индукцията е основен метод в опитните науки.
  7. 7. Б) Индуктивен и само вероятен От минали случаи се прави предсказание, което може да не се сбъдне.
  8. 8. В) Черните лебеди в Австралия Европейците дълго смятали, че всички лебеди са бели, докато не открили черни лебеди в Австралия.
  9. 9. Г) „post hoc ergo propter hoc“ Това, че едно събитие следва друго, не доказва, че е причинено от него.
  10. 10. Б) Метода на разликата Обстоятелството, по което се различават, вероятно е причина (или част от причината) за явлението.
  11. 11. В) Повече и разнообразни случаи Колкото повече и по-разнообразни са случаите, толкова по-вероятно е заключението.
  12. 12. Б) Метод на сходството Ако едно обстоятелство присъства във всички случаи на явлението, то вероятно е причина.
  13. 13. Г) Съпътстващите изменения Ако явлението се усилва или отслабва заедно с друго, между тях има причинна връзка.
  14. 14. А) Методът на остатъците Изваждаме познатите причини и следствия; остатъкът от явлението има остатъчна причина.
  15. 15. В) На навик Хюм смята, че логически не можем да го докажем; то идва от навика да виждаме едно след друго.

Игрален час · игри и работни листове по програмата на МОН