Философия · 9 клас · урок 2 от 4

Естетика, естетическа преценка и вкус

Естетиката е философската дисциплина за красивото и изкуството, а името ѝ въвежда Александър Баумгартен през XVIII век (от гръцки „айстезис“, усещане). Естетическата преценка е съждение като „Тази картина е красива“. Кант в „Критика на способността за съждение“ показва, че удоволствието от красивото е незаинтересовано и че красивото се харесва „всеобщо без понятие“. Вкусът е способността да оценяваме красивото, а поговорката „За вкусовете не се спори“ поставя въпроса дали всеки вкус е еднакво прав.

Работен лист за печат

Какво да запомним

  • Баумгартен въвежда термина „естетика“.
  • Естетически категории: красиво, грозно, възвишено, трагично, комично.
  • Кант: удоволствието от красивото е незаинтересовано; красивото е „целесъобразност без цел“.
  • Приятното е лично („Това вино ми е приятно“), а красивото претендира за всеобщо съгласие.
  • Вкус: способността да оценяваме красивото.

Пример

Когато кажа „Обичам пица“, не очаквам всички да се съгласят. Когато кажа „Тази картина е красива“, говоря така, сякаш и другите трябва да я харесат: това е разликата между приятното и красивото при Кант.

Проверете се: 15 въпроса

Натиснете въпроса, за да видите верния отговор и обяснението.

  1. Кой въвежда термина „естетика“ за самостоятелна философска наука?
    • Александър Баумгартен
    • Имануел Кант
    • Георг Хегел
    • Платон

    Отговор: Александър Баумгартен

    Немският философ Баумгартен обособява естетиката като наука за сетивното познание (съчинението „Естетика“, 1750).

  2. Кое от следните е естетическа преценка?
    • „Тази постъпка е честна.“
    • „Масата е дълга 2 метра.“
    • „Книгата струва 20 лева.“
    • „Тази картина е красива.“

    Отговор: „Тази картина е красива.“

    Естетическата преценка казва дали нещо е красиво, грозно, възвишено и т.н.

  3. Кое съчинение на Кант е посветено на естетическата преценка?
    • „Критика на чистия разум“
    • „Критика на способността за съждение“
    • „Критика на практическия разум“
    • „Към вечния мир“

    Отговор: „Критика на способността за съждение“

    Третата „Критика“ на Кант (1790) разглежда съжденията за красивото и възвишеното.

  4. Какво е според Кант удоволствието от красивото?
    • Свързано с желание да притежаваме предмета
    • Чисто сетивно, като приятното
    • Незаинтересовано
    • Морално задължително

    Отговор: Незаинтересовано

    Харесваме красивото само заради съзерцанието му, без интерес към съществуването или ползата на предмета.

  5. Кант казва, че красивото се харесва „всеобщо без понятие“. Какво означава това?
    • Очакваме съгласието на всички, без да можем да го докажем с понятия
    • Харесва се само на познаващите правилата
    • Всеки има свой вкус и не очаква съгласие
    • Красотата се доказва логически

    Отговор: Очакваме съгласието на всички, без да можем да го докажем с понятия

    Съждението за вкуса претендира за всеобща валидност, но не се основава на понятие, от което да се изведе.

  6. Коя естетическа категория е противоположна на красивото?
    • Възвишеното
    • Комичното
    • Трагичното
    • Грозното

    Отговор: Грозното

    Красиво и грозно са двойка противоположни естетически категории.

  7. Кое от следните е естетическа категория?
    • Справедливото
    • Трагичното
    • Законното
    • Полезното

    Отговор: Трагичното

    Естетически категории са красивото, грозното, възвишеното, трагичното, комичното.

  8. Кант нарича красивото „целесъобразност без цел“. Кой пример подхожда?
    • Харесваме чук, защото кове добре
    • Харесваме ястие, защото сме гладни
    • Цвете ни изглежда хармонично, без да мислим за предназначението му
    • Харесваме лекарство, защото лекува

    Отговор: Цвете ни изглежда хармонично, без да мислим за предназначението му

    Формата на красивото изглежда съгласувана като по замисъл, но без да я свързваме с полза или цел.

  9. Кое е съждение за приятното, а не за красивото, според Кант?
    • „Това вино ми е приятно.“
    • „Тази катедрала е красива.“
    • „Тази симфония е прекрасна.“
    • „Този пейзаж е красив.“

    Отговор: „Това вино ми е приятно.“

    За приятното всеки говори само за себе си и не изисква съгласието на другите.

  10. Коя красота поставя Хегел по-високо?
    • Красотата в природата
    • Красотата на тялото
    • Красотата на кристалите
    • Красотата в изкуството

    Отговор: Красотата в изкуството

    Според Хегел художествената красота е родена от духа и затова стои над природната.

  11. Какво означава латинската поговорка „De gustibus non est disputandum“?
    • Вкусът се учи
    • Красотата е вечна
    • Изкуството е дълго, животът кратък
    • За вкусовете не се спори

    Отговор: За вкусовете не се спори

    Поговорката изразява разбирането, че вкусът е личен.

  12. Какво е естетическият вкус?
    • Усещането за вкус в устата
    • Способност да оценяваме красивото
    • Склонност към модата
    • Знание за датите в историята на изкуството

    Отговор: Способност да оценяваме красивото

    Естетическият вкус е способността да различаваме и оценяваме естетическите качества.

  13. Кой философ пише есето „За стандарта на вкуса“ (1757)?
    • Джон Лок
    • Томас Хобс
    • Дейвид Хюм
    • Джордж Бъркли

    Отговор: Дейвид Хюм

    Шотландският философ Дейвид Хюм търси общ стандарт, по който да съдим за вкуса.

  14. Кое твърдение изразява релативизъм по отношение на вкуса?
    • Някои преценки са по-добре обосновани
    • Красотата е обективно свойство
    • Всеки вкус е еднакво прав
    • Вкусът може да се възпитава

    Отговор: Всеки вкус е еднакво прав

    Релативизмът отрича, че има по-добър или по-лош вкус.

  15. В какво се състои „антиномията на вкуса“ според Кант?
    • Вкусът е едновременно вроден и придобит
    • За вкуса не се спори с доказателства, но все пак се спори за него
    • Красивото е и полезно, и безполезно
    • Изкуството е и природа, и техника

    Отговор: За вкуса не се спори с доказателства, но все пак се спори за него

    Съждението за вкуса не почива на определени понятия, но все пак претендира за всеобщност; Кант решава противоречието с неопределено понятие на разума.