Светимост. Диаграма на звездите. Еволюция на звездите
Светимостта е пълната мощност, която звездата излъчва, и зависи от радиуса и от повърхностната ѝ температура. Цветът показва температурата: червените звезди са най-студени, а сините най-горещи. На диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел повечето звезди, включително Слънцето, лежат на главната последователност, а червените гиганти са горе вдясно. Звездите се раждат в газово-прахови облаци и съдбата им зависи главно от масата: Слънцето ще стане червен гигант и после бяло джудже, а масивните звезди избухват като свръхнови и оставят неутронна звезда или черна дупка.
Какво да запомним
- Светимост: L = 4πR2·σT4 (закон на Стефан-Болцман).
- Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел: температура (хоризонтално) и светимост (вертикално).
- Слънцето е жълто джудже от главната последователност.
- Максимална маса на бяло джудже: около 1,4 слънчеви маси (граница на Чандрасекар).
- Масивните звезди живеят по-кратко, защото изразходват горивото много по-бързо.
Пример
Звезда със същата температура като Слънцето, но с 2 пъти по-голям радиус, има 22 = 4 пъти по-голяма светимост.
Проверете се: 20 въпроса
Натиснете въпроса, за да видите верния отговор и обяснението.
Какво е светимост на звезда?
- Колко ярка изглежда от Земята
- Пълната мощност на излъчване на звездата
- Температурата на повърхността
- Разстоянието до звездата
Отговор: Пълната излъчвана мощност
Видимата яркост зависи и от разстоянието, а светимостта не.
В коя област на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел са повечето звезди, включително Слънцето?
- Областта на белите джуджета
- Областта на червените гиганти
- Областта на свръхгигантите
- Главната последователност
Отговор: Главната последователност
Там звездите превръщат водород в хелий в ядрата си.
Какви звезди са в горния десен ъгъл на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (голяма светимост, ниска температура)?
- Бели джуджета
- Червени гиганти и свръхгиганти
- Горещи сини звезди от главната последователност
- Неутронни звезди
Отговор: Червени гиганти
Те са студени, но огромни, затова светимостта им е голяма.
Звезда има същата температура като Слънцето, но два пъти по-голям радиус. Колко пъти е по-голяма светимостта ѝ?
- 2 пъти
- 4 пъти
- 8 пъти
- 16 пъти
Отговор: 4 пъти
L = 4πR2σT4: при еднаква T светимостта е ∝ R2.
Звезда е с два пъти по-висока температура и два пъти по-малък радиус от Слънцето. Колко пъти е по-голяма светимостта ѝ?
- 1 път (еднаква)
- 8 пъти
- 4 пъти
- 16 пъти
Отговор: 4 пъти
(1/2)2·24 = 16/4 = 4.
Какъв цвят имат звездите с най-ниска повърхностна температура?
- Син
- Бял
- Жълт
- Червен
Отговор: Червен
Най-студените звезди (около 3000 K) излъчват най-силно в червената и инфрачервената област.
Към какъв тип звезди принадлежи Слънцето?
- Червен гигант
- Бяло джудже
- Жълто джудже
- Неутронна звезда
Отговор: Жълто джудже
Слънцето е жълто джудже (спектрален клас G) от главната последователност.
Какво се нанася по хоризонталната ос на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел?
- Масата
- Възрастта
- Повърхностната температура (спектралният клас)
- Разстоянието до звездата
Отговор: Повърхностната температура (спектралният клас)
По хоризонталата е температурата (спектралният клас), а по вертикалата е светимостта.
Две звезди имат еднаква светимост, но едната е червена, а другата синя. Коя има по-голям радиус?
- Синята
- Червената
- Еднакви са
- Не може да се прецени
Отговор: Червената
L ∝ R2T4; при еднаква светимост по-студената (червената) звезда трябва да е с по-голям радиус.
Две звезди с еднаква светимост са на разстояния 10 и 30 светлинни години. Колко пъти по-ярка изглежда по-близката?
- 3 пъти
- 6 пъти
- 9 пъти
- 27 пъти
Отговор: 9 пъти
Видимата яркост е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието: (30/10)2 = 9.
Къде се раждат звездите?
- В черните дупки
- В планетите
- В кометите
- В облаци от газ и прах (мъглявини)
Отговор: В газово-прахови облаци
Под действие на гравитацията облакът се свива и нагрява.
Какво ще стане със Слънцето в края на живота му?
- Ще избухне като свръхнова и ще остави черна дупка
- Ще стане червен гигант, а после бяло джудже
- Ще стане неутронна звезда
- Ще угасне внезапно
Отговор: Червен гигант, после бяло джудже
Външните му слоеве ще образуват планетарна мъглявина.
Как се нарича обект с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да го напусне?
- Бяло джудже
- Неутронна звезда
- Червен гигант
- Черна дупка
Отговор: Черна дупка
Образува се при колапса на ядрото на много масивна звезда.
Какъв е приблизително радиусът на неутронна звезда?
- ≈ 10 km
- ≈ 10 000 km
- Колкото Слънцето
- ≈ 10 m
Отговор: около 10 km
Маса, по-голяма от слънчевата, е събрана в топка с размера на град.
Около колко слънчеви маси е най-голямата възможна маса на бяло джудже (граница на Чандрасекар)?
- ≈ 1,4
- ≈ 0,1
- ≈ 10
- ≈ 100
Отговор: ≈ 1,4 слънчеви маси
Над тази маса налягането на електроните не може да спре свиването.
От какво зависи най-много съдбата на една звезда?
- От цвета на облака
- От масата ѝ
- От разстоянието до Земята
- От броя на планетите ѝ
Отговор: От масата ѝ
Масата определя колко бързо звездата изразходва горивото си и какъв обект остава накрая.
Как се нарича мощният взрив на масивна звезда в края на живота ѝ?
- Свръхнова
- Червено джудже
- Пулсар
- Мъглявина
Отговор: Свръхнова
Масивните звезди завършват с експлозия на свръхнова, след която остава неутронна звезда или черна дупка.
Как се наричат бързо въртящите се неутронни звезди, от които приемаме периодични радиоимпулси?
- Квазари
- Бели джуджета
- Пулсари
- Цефеиди
Отговор: Пулсари
Пулсарите са въртящи се неутронни звезди, чийто тесен лъч ни „помита“ като фар.
Колко години общо приблизително ще прекара Слънцето на главната последователност?
- около 1 милиард
- около 100 милиарда
- около 100 милиона
- около 10 милиарда
Отговор: около 10 милиарда
Слънцето е на около 4,6 милиарда години и е на главната последователност за общо около 10 милиарда години.
Защо масивните звезди живеят по-кратко от Слънцето, въпреки че имат повече гориво?
- Нямат водород в ядрото си
- Изразходват горивото много по-бързо, защото светимостта им расте силно с масата
- Губят горивото си при сблъсъци
- Синтезът в тях не протича
Отговор: Изразходват горивото много по-бързо, защото светимостта им расте силно с масата
Звезда с 10 пъти по-голяма маса свети хиляди пъти по-силно и изгаря водорода си за десетки милиони години.