Физика и астрономия · 10 клас · урок 2 от 4

Светимост. Диаграма на звездите. Еволюция на звездите

Светимостта е пълната мощност, която звездата излъчва, и зависи от радиуса и от повърхностната ѝ температура. Цветът показва температурата: червените звезди са най-студени, а сините най-горещи. На диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел повечето звезди, включително Слънцето, лежат на главната последователност, а червените гиганти са горе вдясно. Звездите се раждат в газово-прахови облаци и съдбата им зависи главно от масата: Слънцето ще стане червен гигант и после бяло джудже, а масивните звезди избухват като свръхнови и оставят неутронна звезда или черна дупка.

Работен лист за печат

Какво да запомним

  • Светимост: L = 4πR2·σT4 (закон на Стефан-Болцман).
  • Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел: температура (хоризонтално) и светимост (вертикално).
  • Слънцето е жълто джудже от главната последователност.
  • Максимална маса на бяло джудже: около 1,4 слънчеви маси (граница на Чандрасекар).
  • Масивните звезди живеят по-кратко, защото изразходват горивото много по-бързо.

Пример

Звезда със същата температура като Слънцето, но с 2 пъти по-голям радиус, има 22 = 4 пъти по-голяма светимост.

Проверете се: 20 въпроса

Натиснете въпроса, за да видите верния отговор и обяснението.

  1. Какво е светимост на звезда?
    • Колко ярка изглежда от Земята
    • Пълната мощност на излъчване на звездата
    • Температурата на повърхността
    • Разстоянието до звездата

    Отговор: Пълната излъчвана мощност

    Видимата яркост зависи и от разстоянието, а светимостта не.

  2. В коя област на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел са повечето звезди, включително Слънцето?
    • Областта на белите джуджета
    • Областта на червените гиганти
    • Областта на свръхгигантите
    • Главната последователност

    Отговор: Главната последователност

    Там звездите превръщат водород в хелий в ядрата си.

  3. Какви звезди са в горния десен ъгъл на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (голяма светимост, ниска температура)?
    • Бели джуджета
    • Червени гиганти и свръхгиганти
    • Горещи сини звезди от главната последователност
    • Неутронни звезди

    Отговор: Червени гиганти

    Те са студени, но огромни, затова светимостта им е голяма.

  4. Звезда има същата температура като Слънцето, но два пъти по-голям радиус. Колко пъти е по-голяма светимостта ѝ?
    • 2 пъти
    • 4 пъти
    • 8 пъти
    • 16 пъти

    Отговор: 4 пъти

    L = 4πR2σT4: при еднаква T светимостта е ∝ R2.

  5. Звезда е с два пъти по-висока температура и два пъти по-малък радиус от Слънцето. Колко пъти е по-голяма светимостта ѝ?
    • 1 път (еднаква)
    • 8 пъти
    • 4 пъти
    • 16 пъти

    Отговор: 4 пъти

    (1/2)2·24 = 16/4 = 4.

  6. Какъв цвят имат звездите с най-ниска повърхностна температура?
    • Син
    • Бял
    • Жълт
    • Червен

    Отговор: Червен

    Най-студените звезди (около 3000 K) излъчват най-силно в червената и инфрачервената област.

  7. Към какъв тип звезди принадлежи Слънцето?
    • Червен гигант
    • Бяло джудже
    • Жълто джудже
    • Неутронна звезда

    Отговор: Жълто джудже

    Слънцето е жълто джудже (спектрален клас G) от главната последователност.

  8. Какво се нанася по хоризонталната ос на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел?
    • Масата
    • Възрастта
    • Повърхностната температура (спектралният клас)
    • Разстоянието до звездата

    Отговор: Повърхностната температура (спектралният клас)

    По хоризонталата е температурата (спектралният клас), а по вертикалата е светимостта.

  9. Две звезди имат еднаква светимост, но едната е червена, а другата синя. Коя има по-голям радиус?
    • Синята
    • Червената
    • Еднакви са
    • Не може да се прецени

    Отговор: Червената

    L ∝ R2T4; при еднаква светимост по-студената (червената) звезда трябва да е с по-голям радиус.

  10. Две звезди с еднаква светимост са на разстояния 10 и 30 светлинни години. Колко пъти по-ярка изглежда по-близката?
    • 3 пъти
    • 6 пъти
    • 9 пъти
    • 27 пъти

    Отговор: 9 пъти

    Видимата яркост е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието: (30/10)2 = 9.

  11. Къде се раждат звездите?
    • В черните дупки
    • В планетите
    • В кометите
    • В облаци от газ и прах (мъглявини)

    Отговор: В газово-прахови облаци

    Под действие на гравитацията облакът се свива и нагрява.

  12. Какво ще стане със Слънцето в края на живота му?
    • Ще избухне като свръхнова и ще остави черна дупка
    • Ще стане червен гигант, а после бяло джудже
    • Ще стане неутронна звезда
    • Ще угасне внезапно

    Отговор: Червен гигант, после бяло джудже

    Външните му слоеве ще образуват планетарна мъглявина.

  13. Как се нарича обект с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да го напусне?
    • Бяло джудже
    • Неутронна звезда
    • Червен гигант
    • Черна дупка

    Отговор: Черна дупка

    Образува се при колапса на ядрото на много масивна звезда.

  14. Какъв е приблизително радиусът на неутронна звезда?
    • ≈ 10 km
    • ≈ 10 000 km
    • Колкото Слънцето
    • ≈ 10 m

    Отговор: около 10 km

    Маса, по-голяма от слънчевата, е събрана в топка с размера на град.

  15. Около колко слънчеви маси е най-голямата възможна маса на бяло джудже (граница на Чандрасекар)?
    • ≈ 1,4
    • ≈ 0,1
    • ≈ 10
    • ≈ 100

    Отговор: ≈ 1,4 слънчеви маси

    Над тази маса налягането на електроните не може да спре свиването.

  16. От какво зависи най-много съдбата на една звезда?
    • От цвета на облака
    • От масата ѝ
    • От разстоянието до Земята
    • От броя на планетите ѝ

    Отговор: От масата ѝ

    Масата определя колко бързо звездата изразходва горивото си и какъв обект остава накрая.

  17. Как се нарича мощният взрив на масивна звезда в края на живота ѝ?
    • Свръхнова
    • Червено джудже
    • Пулсар
    • Мъглявина

    Отговор: Свръхнова

    Масивните звезди завършват с експлозия на свръхнова, след която остава неутронна звезда или черна дупка.

  18. Как се наричат бързо въртящите се неутронни звезди, от които приемаме периодични радиоимпулси?
    • Квазари
    • Бели джуджета
    • Пулсари
    • Цефеиди

    Отговор: Пулсари

    Пулсарите са въртящи се неутронни звезди, чийто тесен лъч ни „помита“ като фар.

  19. Колко години общо приблизително ще прекара Слънцето на главната последователност?
    • около 1 милиард
    • около 100 милиарда
    • около 100 милиона
    • около 10 милиарда

    Отговор: около 10 милиарда

    Слънцето е на около 4,6 милиарда години и е на главната последователност за общо около 10 милиарда години.

  20. Защо масивните звезди живеят по-кратко от Слънцето, въпреки че имат повече гориво?
    • Нямат водород в ядрото си
    • Изразходват горивото много по-бързо, защото светимостта им расте силно с масата
    • Губят горивото си при сблъсъци
    • Синтезът в тях не протича

    Отговор: Изразходват горивото много по-бързо, защото светимостта им расте силно с масата

    Звезда с 10 пъти по-голяма маса свети хиляди пъти по-силно и изгаря водорода си за десетки милиони години.